Най-голямата защитена територия на България се простира на цели 1161 кв.м. В нея са обособени 5 природни резервата, 14 защитени местности и много природни забележителности от българската част на Странджа. Защитени птици като черният щъркел, горският бекас, гълъбът-хралупар и черният кълвач обитават тези места, наред с величествените благородни елени, диви прасета и сърни. Река Велека освен на над 40 вида риба е дом и на видри, а крайбрежните зони и на тюлен - монах. Планината има и свой специален растителен вид - странджанската зеленика Rhododendron ponticum. Повече информация ви очаква на www.strandja.bg, както и в Информационно-посетителския център към Природен парк Странджа, разположен в красива старинна къща в град Малко Търново.

Потъналото в прегръдките на планината село по поречието на Велека, очаква гости на 25 км. североизточно от Малко Търново, на 80 км. от Бургас. Многобройни археологически находки разказват, че по тези места е имало живот още преди хилядолетия. Легендата гласи, че името на селото идва от основателите го на това място в средата на XIV в. монаси-граматици. Бурните времена на игото и въстанията са причина за неколкократно изселване на населението, като местните също дали своя дан в сраженията. 

Църквата “Св.  40 Мъченици” на Граматиково от края на ХVІІІ в. е паметник на културата. Символ на Граматиково е мраморна плоча с изображение на ръка с перо, открита в корените на вековно дърво в селото. Съхранява се съхранява в Историческия музей в Малко Търново. Празникът на селото се отбелязва в деня на Св. Илия по стар стил. Тук е основан и проведен първият за България фолклорен събор-надпяване, родоначалник на съборите в Копривщица и Рожен. "Странджа пее" за пръв път през 1960 г. От къщите със старинна архитектура, съхранени до днес са само две.

Вековните дъбово-букови гори наоколо крият какво ли не - странджанска зеленика, богати рудници, тракийски некрополи, стар римски път, антични селища.  В центъра на селото можете да разгледате "Горската сбирка", която показва биологичното разнообразие на Странджа и историята на горското дело в района. Край най-голямото село на територията на Природен парк Странджа, има най-много древни светилища, обект на интерес и посещения и днес. В близост са Индипасха, параклисът Света Троица, скалното светилище Камъка, Голямата аязма във Влахов дол и други. 

Обект на много голям интерес, тази светиня се издига върху естествена пещера - древно тракийско светилище. Намира се на около 5 км северозападно от Граматиково, в местността "Малка Котвина", където някога имало колибарско селище. Част е от разрушен манастир, открит през 1874г. след съновидение на Иван Попкиряков от Граматиково. На посоченото от него място, след усилен труд са разкрити християнският храм и пещерата, влизането в която според поверието, изчиства греховете. Легендата гласи, че някогашният манастир бил опожарен от турците, а монасите намерили убежище в пещерата. Днешният храм "Св. Троица" е построен след разкриването на старината. До него води отбивка между селата Граматиково и Визица, обозначена с табела. След около 40 минути ходене ще стигнете до дъбовете столетници, заслона за пикник и светото място.

Светилището във Влахов дол, един от притоците на Велека, е мястото, което събира нестинарите, жителите и гостите на петте нестинарски села в Странджа – Кости, Българи, Граматиково, Сливарово, Кондолово в неделята преди 3 юни – деня на светиите Константин и Елена по стар стил. На мястото на специалните одърчета се извършват ритуали, съхранени непроменени от хилядолетия. На хорището тук са играли първите танцуващи в огъня. За пръв път тук в него е пристъпила и баба Злата - последната нестинарка - легенда. Според преданията, някога близо е било селото на нестинарите, от което те се разселили из околията. И до днес, изселените в Гърция местни нестинари, наричат мястото Родината. Голямата аязма може да бъде достигната по маркиран маршрут от всяко едно от петте нестинарски села.

Ловен дом Качул е част от Държавно ловно стопанство Граматиково. До него в едноименната местност Качул на брега на Велека се намират горски разсадник и дендрариум с богата колекция редки и екзотични растителни видове. Изграждането му започва през 1958 – 59 г. Засети са семена от черен бор, дуглазка ела, смърч, сребриста ела, сребрист смърч, гръцка ела, испанска ела, лъчист бор, крептомерия, секвоя, внесени са кедър, лиственица и бамбук. Пренесените от  европейската, азиатската и североамериканската флора видове, успешно се развиват в новата среда. Трите находища на индокитайски бамбук и днес придават на местността особено екзотичен вид. През 2001 г. се поставя началото и на колекция с редки и защитени растителни видове от богатата дендрофлора на Странджа.

Едно от най-тайнствените места в Странджа, носи името Индипасха. Скрито е след дълъг преход, вдън гори тилилейски, като в приказките, в края на просека, тук можете да чуете тишината и природата. Слънчевите лъчи рядко проникват през богатото озеленяване до усойната долчинка. До аязмото малък скован от дърво параклис приютява икони. По клоните на дърветата висят дрехи, оставени от молещите се за изцеление хора, посетили мястото. Умили лицата си, напили водата, те си тръгват окрилени от надежда.

Казват, че някога тук тракийските жреци правели приношения на бога Слънце и майката Земя и гадаели бъдещето. Само те знаели, как да го достигнат. Но с времето, погинало знанието и гората си взела оброчището и водещите до него пътища обратно. Преоткриването на святото място станало, след като напъден от стопанина си сляп бивол се върнал чудодейно прогледнал. Оказало се, че е пил вода от една специална местност, вдън горите - мистичната Индипасха. До днес, хиляди търсят там изцеление на Томина неделя, след Великден, когато казват, водата била най-целебна. 

Маршрутите са няколко, като по всички ви чака преход донякъде с кола по черен път, после пеш. Стигнете ли пейките, почти сте там. Слизате по стръмната горска просека и долу в ниското ви чакат изгубени истории и поверия.

Каменска бърчина всъщност значи Каменно възвишение и представлява комплекс интересни скални  образувания сред впечатляващи панорамни гледки. Намира се на на 10 км. от Малко Търново в посока Царево и през 1981 г. е обявено за природна забележителност. Преди 2500 г. в деня на лятното слънцестоене, тук траките посрещали изгрева на Бога - Слънце и извършвали различни ритуали. Една от скалите е във формата на голяма каменна гъба и в нея има провирало. Според поверието, миналият през него ще се отърве от болести и ще бъде здрав цяла година. На 4 км от светилището е м. „Качул” с Ловен дом на Държавна дивечовъдна станция – Граматиково и Дендрариум. От м. „Качул” по маркирани пътеки се стига до две от най-свещените места в Странджа – Индипасха и Голямата аязма. 

"Градът на мъртвите" в м. Пропада се намира на на левия бряг на р. Сушица. на 3 км. от Малко Търново. Следвайте посоката към турската граница веднага след Малко Търново. Отбивката ще ви покаже табела с надпис "Тракийски гробници" вдясно. Стигнете ли информационната табела и пейките, време е да оставите колата. Накъде да поемете, сочи нова табела. Има пейки за отдих, а маркировката е в бяло и синьо. 

Мястото е много интересно, въпреки че е разграбено още в древността. Изпъстрено е с разположени от двете страни на античен път могили, под които са разкрити скални гробници. Разкопани са около 50 от тях, включително 3 по-големи. Проучването стартира през 1979 г., като 2 от гробниците са открити чак през 2001 г. Открити са бронзови монети "обол," които според някогашните вярвания, се плащало на лодкаря в подземния свят Харон. Проучванията сочат, че гробниците в комплекса са строени и използвани до около ІV век.

Късноантичната и средновековна крепост Ургури се намира на висок хълм в м. Градището, на 4 км. северно от с. Българи. Откритите находки разказват, че е построена около началото на VІ в. 

Има почти правоъгълна форма и заема около 11 дка. Била е тракийска и е част от третата отбранителна линия на Странджа, със значение във византийската отбрана. Използвана е до края на VІ в. и от ХІ до ХІІ в. В центъра ѝ има второ укрепление с базилика в центъра, както и три по-малки в радиус от 5-6 км. Днес и трите по-малки калета са разрушени до основи. Крепостните стени са суха зидария от ломен камък без спойка. На около 150 м. от западната стена има некропол от около 20 могили. 

През 2003 г. община Царево започва проучване ръководено от Археологическия институт на БАН. Открити са различни артефакти, включително много рядък за България предмет - оловен медальон с ажурен кръст.

Това е най-старата действаща запазена църква в Странджа и е паметник на културата. Предполага се, че е изградена през XVII в. Строена е с доброволен труд, за само два дни. Стените ѝ са от ломен камък и е полувкопана в земята, за да отговаря на тогавашните закони - да не е по-висока от османлия на кон. Украсата на апсидата е от 1830 г. Отвън е декорирана с тухли разположени като "вълчи зъб" и релефен кръст, според местните оставен от руснаците, били тук по време на войната. През XIX век в преддверието е достроена стаичка, в която е устроено килийно училище. Днес тя отново посреща гости, за да им покаже къде и как е функционирало някога това обучение.  

Най-старото живо дърво в Странджа е на над 970 г. Надживяло е царуването на Асен и Петър, петвековната борба за свобода, второто българско царство и е свидетел на съдбините на българския народ и днес. Намира се в землището на с. Заберново и е дъб от вида „Благун”. Висок е цели 16 м., а обиколката на ствола е впечатляващите над 630 см. За да стигнете до него, поемете по пътеката в югоизточния край на Заберново, близо до гробищата. Около 1,4 км ви делят до отбивка от черния път, на 100 м. от която ви очаква впечатляващото вековно дърво. В близост има маси, пейки и огнище и можете да си направите пикник. Ако после продължите по черния път, ще достигнете до параклис Свети Георги - един от 13-те разположени около Заберново. В него има оброчна плочка с изображение на тракийския конник. Построен е след пророческо съновидение, като плочката е открита при разкопаването за основите.

Мегалитните съоръжения - паметници са строени преди хилядолетия - от 9 до 7 в. пр.н.е. И до днес изумяват и да предмет на множество теории и тълкувания. Долмени има на много места из Странджа - край Еренозово, Велека при Звездец, край Бръшлян, до Малко Търново и други.

Тесен асфалтиран път води до Мишкова нива. Отбивката ви чака на около 4 км. от Малко Търново, близо до границата с Турция. Светилището откриват братя Шкорпил в началото на XX век. Датировката и особеностите сочат, че обектът е отпреди хилядолетия и е било хероон - гробница на реален цар-жрец, знатен владетел или митичен герой. 

Блоковете, от които е изградено светилището, познато като "Голямата могила," са свързани с железни скоби - по технология на траките. Външният кръг е с диаметър 25 м., изграден от местен бял мрамор. Вътрешният, крие кръгла камера с под от камък. 

Входът е бил увенчан с триъгълен фронтон с изображение на щит, копие и две длани - символ на слънчев култ. Днес, можете да видите как е изглеждал пред музея в Малко Търново. 

В Римската епоха, мястото е превърнато в храм, част от комплекс, включващ крепост на връх Голямо градище, рудници, могилен некропол, укрепена крайградска вила, служила за дом на жреците. Крепостта и сградите в подножието на върха са били свързани с водопровод. 

Днес, Мишкова нива привлича множество посетители със своята загадъчна история и предназначение. Дали това е било силно енергийно място? Няма как да знаем, но и днес в камерата можете да видите хора, затворили очи с обърнати нагоре длани, които сякаш искат да се заредят с енергия. Пролет и есен, наоколо е осеяно с пъстри минзухари.

Живописният и красив Докузак е най-големият и пълноводен водопад в Природен парк Странджа. Реката, която го образува води началото си от девет карстови извора. Затова и се казва Докузак - от думата за "девет" на турски "докуз." Намира се на много достъпно място на метри от шосето за село Стоилово по пътя Бургас - Малко Търново. Виждате водопада панорамно от високо, като можете по пътека покрай вековно дърво да стигнете непосредствено до него. Две-три минути - и сте там. На мястото е много красиво, като има и покрит заслон с пейки и маси, както и пещ, в която можете да си приготвите храна. Редовно има компании, събрали се на приказки и похапване.

Малко Търново е единственият град в сърцето на българската част от Странджа. Очаква ви на около 80 км. южно от Бургас и на 7 км. от границата с Турция. Намира се между реките Резовска и Меча река, на мястото на тракийско селище. Някога, според братя Шкорпил, тук е имало и римска крайпътна станция. Градът е възникнал в края на на XVI и началото на XVII век под името Тръново, с времето преминало в Търново, Малко - за да не се бърка със старата българска столица. Хората тук привлякъл извор Големият врис, който днес е символ на града. Сега е покрит, но някога е служел и като аязмо. Заедно с малкия Врис са в центъра на града.   

Втората половина на XIX век Малко Търново е красив богат град, който дом са наричали над 8 хиляди българи. Килийно, светско, девическо училище и салон за театрални представления били на разположение на малкотърновчани. Берлинският договор отрежда градът да остане в пределите на Османската империя. Тук е основан околийският революционен комитет с ръководители Стефан Добрев, Райко Петров, Лефтер Мечев, Дико Джелепов и други. След жестокия погром на Илинденско-Преображенското въстание (1903), пет хиляди души са принудени да се изселят. Малко Търново е освободен на 25 октомври 1913 г. Датата е и официалният празник на града.

Общинският исторически музей се намира на ул. "Константин Петканов" 1. Носи името на "Проф. д-р Александър Фол" и е част от 100-те национални туристически обекта. Предлага експозиции "Природа", "Археология", "Нова и най-нова история" и "Етнография". Помещава се в няколко много красиви старинни къщи. В близост е и Туристическият информационен център. Забележителна и е църквата "Успение Богородично", изградена през 1830 година. Тя е паметник на културата и пази впечатляващи икони, дело на странджанската възрожденска школа.

Загадъчното място, известно като "Гробницата на Бастет," се намира на около 3 км. от Малко търново и 1 км. от границата с Турция. Лежи в подножието на най-високия връх на Странджа - Голямо градище. Историята разказва, че иманяр открива случайно карта, сочеща мястото на съкровището, но с години не успява да го открие. Накрая предава знанията си на властта. Людмила Живкова научава и консултира картата с Ванга. Пророчицата им посочва мястото, където да търсят и им казва, че там преди хилядолетия са дошли хора от Египет. Погребали са жена с жезъл от извънземна материя, в саркофаг, изписан с непознато писмо, разказващо историята на човечеството две хилядолетия назад и две напред. Людмила Живкова предприема тайна изследователска експедиция с цел проучване на мястото. Ненавременната ѝ кончина обаче, слага край на разкопките. Какво е открито и какво не - малцина знаят със сигурност. Факт е, че експедицията приключва и входът в пещерата е срутен. Това не пречи на хиляди хора да тръгнат по пътя към мистичното място, което може би крие мястото, където почива египетската жрица - божество. За да стигнете до светилището, подминете отбивката за Мишкова нива в посока границата за Турция. След около 2 км. ви очаква черен път, който се взима за около 15 минути ходене.

Лесно достъпен, параклис Свети Илия е разположен близо до пътя Граматиково - Визица на 1,5 км югоизточно от селото. До него ще ви заведе кратка разходка от само 500 метра, като посоката сочат табелки. Има красива старинна архитектура и е разположен сред красива местност. В сегашния си вид е изграден през 1877 г. Някога, тук е имало тракийско светилище, а през Средновековието - манастир. Има изградена наблюдателна площадка, от която да се насладите на живописните околности. 

През 1933 г. е обявен за първата защитена месност в България. намира се в землищата на селата Кости и Българи. Дом е на много животни и растения сред които дива котка, белка, златка, южен славей, различни видове кълвачи, обитаващи земя, залесена с голямо разнообразие растителни видове, сред които букови гори, странджанската зеленика, казказка боровинка, лавровишна и други. Февруари и март могат да се видят красивите цветове на кавказката иглика и пролетната циклама. Посещенията в резервата с туристическа цел са с инспектор-охранител от Държавно Горско Стопанство – село Кости.